Възможностите на Пиринския Край

Възможности и перспективи за икономически растеж и развитие на туризма в Пиринския край

Една от причините, накарали ме да избера тази тема за „Възможностите и перспективите за развитие на туризма в Пиринския край” е, че като българин и жител на тази област алтернативите на настоящето, а и на бъдещите поколения са болна тема на коментари.Още повече, че този край не се откроява с особени ресурси за развитие на селско стопанство или индустрия от подобна тематика.Поради тази причина дълги години населението от района разчиташе на неконкурентноспособни предприятия, изнасящи продукцията си в бившия СССР, а жителите особено в мюсюлманските села, разположени в Пиринския край, се издържаха от тютюнопроизводство, което при новите икономически условия загуби своята атрактивност. В тази връзка туризма се превръща в "спасителен пояс" за давещата се икономика и за голям дял от населението в региона. Около него могат да бъдат обединени останалита тук развиващи се отрасли като дърводобивна и дървообработваща, хранително-вкусова и лека промишленост, последната беше представена предимно от гръцки, италиански и германски шивашки и обувни фирми, работещи за износ с вносни суровини, експлоатирайки поставените в безизходица местни жители. За нуждите на регионалния туризъм могат да бъдат подчинени и отраслите на земеделието. От своя страна топлият климат в съчетание с плодородните почви по поречията на реките Струма и Места е благоприятен за зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, а планинските ливади и пасбища са райска градина за развитието на животновъдство и свързаните с него производства.

В териториално отношение Пиринският туристически район обхваща Северен Пирин, Южна Рипа, както и оградните им долини, като в Общи линии се побира в рамките на Благоевградска област. Той може да се раздели на два подрайона — Струмски и Местенски (последният включва Северен Пирин).
Липсата на големи предприятия на тежката индустрия в региона е съдействало за запазване чистотата на въздуха, водите и неповторимата природа. Преди повече от 2000 години траките са нарекли приказната Пирин планина Орбелус (Снежна планина). По-късно славяните са и, дали името на своя бог Перун. Векове по-късно Пирин е обявен за Народен парк и е включен в Списъка за защита на световното природно и културно наследство. Невероятните багри и живот на планината, съчетани с хилядолетното културно-историческо наследство са претворени във фолклора и традициите на будното население от Пиринския край. Разлог, Баня, Добърско, Банско и Добринище, Сандански и Мелник, Кресна, Струмяни и Илинденци, Симитли и Благоевград, Петрич, Г. Делчев със село Ковачевица, Лещен и Делчево все места, привличащи гости от цял свят с незабравими архитектурни и археологически забележителности. Тези забележителности в съчетание с 11-те природни резервати, в това число Парангалица на 24 км от Благоевград, планинските курорти и многобройните минерални извори (само в село Баня те са над 70 на брой с температура на водата от 55 – 76’C, което е обект на голям инвеститорски интерес през последните няколко години),безспорно сочат възможностите на Пиринския Край за развитието му в посока на целогодишно туристическо предлагане, което през зимата да бъде съсредоточено в ски-курортите, а през лятото в областта на алтернативните форми селски и екотуризъм.

Сред ски-курортите в района безспорно един от най-посещаваните е Банско.Този град се характеризира с обилна и най-продължителна в страната снежна покривка, която се задържа до края на месец април, както и с най-добре обработваните писти, поддържани в отлично състояние. На любителите на природни пейзажи Банско предлага идеално изложение и прекрасни гледки.Добре представена е и ски-инфраструктурата на курорта, която се превръща в една от най-добрите бази в Европа, оборудвани с последна дума на техниката съоръжения.В Добринище възможностите за ски включват писти с обща дължина 4700 м и денивелация 640 м, двуседалков ски-лифт с дължина 3100 м (х."Безбог"-х.'Тоце Делчев" ), 750 м ски-влек и три ски-полета. Базата за настаняване на туристи се увеличава стремглаво през последните години и вече не е представена само от фамилни къщи и семейни хотели, а се изградиха вече няколко съвременни SPA комплекса.През лятото Добринище е изходен пункт за преходи в Пирин планина към х.'Тоце Делчев" и х. "Безбог", а от там-до множество красиви местности и езера. Освен това е и балнеоложки курорт с регионално значение, разполагащ с 16 минерални извора с общ дебит 18 л/сек. и температура на водата от 28'С до 43' С. В момента са каптирани 5 водоизточника с дебит 15,8л/сек. и температура 37-43'С:. Водата е подходяща за лечение чрез пиене и бани на различни хронични и други заболявания. В Добринище има градска минерална баня и модерен открит плувен комплекс с 3 минерални басейна.

Разлог също предлага възможности за ски-туризъм, като в местността Предела от края 1988 г. беше изградена еднокилометрова ски-писта с близо 800 м влек тип Помагалски. Модерен проект обаче сега се разработва за изграждането на нови писти и съоръжения от високо качество и световен стандарт.Ски могат да се карат и на пистата за начинаещи при х."Яворов" с дължина около 250 м. Към нея е изграден ЗОО м влек тип ПСВ 11. По отношение на настаняването Разлог разполага вече с огромна леглова база изградена по всички съвременни стандарти и норми.
Най голам потенциал за развитие на балниологията в пиринско обаче има добре известното село Баня с над 70 на брой минерални извора, с температура на водата 37’-75'С и общ дебит около 76 л/сек. научно е доказана рядко срещаната и способност да разгражда натрупаните в тялото тежки метали. В селото има изградени вече доста хотели няколко от тях представляват модерни SPA центрове с плувни басейни с минерална вода и всички други съоръжения съпътстващи балнеологията.В бъдеще успешно могат да се използват и находищата на лечебна минерална кал, които все още не са разработени.Баня все повече навлиза в мирогледа на световни инвеститори,които остават омаяни от селото, капацитета и качествата на минералните извори и възможностите му, които предначертават в съвсем близко бъдеще то да се заформи като балнеоложки център №1 на югозапада . Северно от Разлог се намират още два лековити минерални извора Ръждевец и Катарино с температура на водата 19-26 'С и сходни физико-химични характеристики. При минералния извор Ръждевец има изградени два басейна, които обаче не се поддържат и са в много лошо състояние. При Катарино вече се изгради модерен балнеосанаториум, и се осъществяват още няколко такива проекта.
Ски-курортът Семково се намира недалеч от Белица. Разполага със система от 5 писти за възрастни и 2 за деца, като най-дългата писта е около километър(денивелация З00 м) и към нея има ски-влек тип Помагалски. В близост се намира една 500-метрова писта със средна трудност, а други 3 писти, които се обслужват от общ влек, са с дължина съответно 200, 600 и З00 м. Към детските писти има влек с ръкохватки. Легловата база и обслужването в курорта е на много ниско ниво, но тази прекрасна местност също има своите дадености и да се надяваме че туризма там ще бъде въстановен в кратки срокове.Освен ски-туризма Белица е балнеоложки курорт с местно значение, разполагащ с 3 минерални извора в местността Варвара (с дебит 19,3л/сек. и температура на водата 56'С), в местността Топилата (с дебит 2л/сек., температура — 38'С) и местността Тепавиците (2,3л/сек. и температура 37'С). В този град също се изградиха няколко хотела които промениха облика на входната врата към Семково.
В близост до Благоеврад ски могат да се карат в курортната местност Бодрост, разполагаща с писта с обща дължина 1500 м и денивелация 280-300 м, към която е изграден влек тип помагалски с дължина 900 м и по-къс учебен влек от 300 и още няколко новоизградени любителски писти. Освен това Благоевград е балнеоложки курорт с регионално значение, разполагащ с два градски извора в северната част на града и западно от него. В резултат на сондажни проучвания дебитът се установява на 16,8л/сек., а температурата на 54,8'С. Минералните извори се използват за лечение (в Рехабилитационен център), хигиенни и битови нужди (в обществени бани и перални) и за спортуване (в закрити и открити плувни басейна).
Освен на вече изброените места ски могат да се карат и в планинския курорт Трещеник в близост до град Якуруда. Той разполага със ски-писти с дължина 300-400м с ниска трудност, към нея работи влек 400м, като има и 150-метрова детска писта. За туристите настанителната база е представена от хотелския комплекс "Трещеник", хижа "Трещеник', както и от намиращия се в местността Баните частен хотел 'Хелиер" с общ капацитет 21 легла. Якуруда е и балнеоложки курорт с местно значение, ползващ три минерални извора и един сондажен кладенец с дебит 28-32л/сек. и температура 42'С.
Безспорно най големият център за балнео и климатолечение в Пиринския край с международна известност е град Сандански. Това е най-южният и най-топъл български град с най-голям брой слънчеви дни в годината. Неповторимостта на курорта, дължаща се на факта, че той е една от двете точки в света с 3% наситеност на въздуха с кислород се подсилва и от съчетаващия в себе си средиземноморско с планинско влияние климат. В Сандански има 22 минерални извора с общ дебит 1200л/Сек. и температура между 33 и 83'С. По-известни са изворите при Парилото зад Турската баня, Чешмата и Хладкият гьол при Мирото, където има и лечебна кал. Те са в Основата на силно развития медицински туризъм в града. Тук се намира най-модерната специализирана база на Балканите, представена от балнеохотел "Сандански" и комплекс хотел "Свети Врач", който се състои от два хотела петзвездния "Свети Врач" и тризвездния "Карталовец", заобиколени с прекрасен 720-декаров парк и изкуствено езеро. Това е един от най-големите и отлично оборудвани в страната балнеоложки комплекс, разполагащ с плувен басейн с минерална вода, сауна, различни видове лечебни вани, подводен масаж, съвременне мадицинска апаратура с уникални възможности, фитнесцентър с разнообразни спортни уреди. Минералната вода е с температура 81'С при извора и отоплението се поддържа изцяло от нея. Работи и система за охлаждане на водата във връзка с използването и в отделни медицински процедури, при перлената вана и подводния масаж.
Градчето Мелник! Интерес за туристите представлява градът-музей Мелник, разположен в близост до Сандански. Той е прочут с виното и уникалната си архитектура. За гостите на града са маркирани кратки лъчеви маршрути за разходка до интересни обекти като хълма Свети Никола (Славовата крепост, 30мин.) и Роженския манастир (1,30ч.). Освен това в центъра на Мелник отново отвори врати местният музей с богати исторически и етнографски експозиции.
Сред множеството минерални води в Пиринския край като истински бисери се очертават изворите край курорта Петрич. В местносгта Рупите, при загасналия вулкан на Балканския полуостров Кожух, техният дебит е 40л/сек., а температурата им е 73-77'С. Най-ценно съчетанието на свободен въглероден диоксид с термалността на водата, което не се среща на други места в страната. За съжаление няма изградена материална база за отсядане и лечение. Част от местността Рупите е защитена. Село Марикостиново, отстоящо на 15км североизточно от Петрич, е балнеоложко-калолечебен център с национално значение. На около Зкм северозападно от селото се намира група от 20минерални и кални извора, с общ дебит на водата 0,5л/сек. и температура 35-61,5"С. За любителите на исторически ценности този край предлага ценни забележителности и паметници на културата, сред които се отличават крепостите на Самуил край село Ключ, западно от Петрич
Град Кресна е балнеоложки курорт с местно значение, разполагащ с 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68"С. Практическо значение обаче по настоящем имат 3 извора: Горещият (температура на водата 68'С и дебит 7,5л/сек.), Топлият (с температура 42 С,и'. 10л/сек.) и Калният (с температура 40'С). До Топлия има и един студен извор с високо съдържание на флуор, което е много рядко срещано при другите минерални находища в България. Използва се за балнеолечениа ипрофилактика и за хигиенно-'битови нужди (отопление), като се усвоява. само 25% от наличните запаси. В района на Кресна интерес за туристите представлява и природният резерваг Тисата най-богатото средоточие на дървовидна хвойна в България и едно от най-значимите в Европа, както и над 100 вида птици.
В гр.Симитли възможностите за туризъм са предимно през лятато и са представени от два плувни басейна с минерална вода (любимо място за много хора от района през почивните дни) и посещението на древния манастир "Св.Архангел Михаил" в с.Тросково (построен през ХIII век, известен като Тросковски манастир) и на приказно красивите Коматински скали, намиращи се в близост.
Освен селски туризъм регионът около Гоце Делчев има ресурси за развитие на балнеолечение.В село Огняново още функционира стария профилакториум "Огняново", който е уникален комплекс, разположен в красива долина с топли лечебни извори, но вече е засенчен по качество от новопостроените наоколо хотели.Той разполага с медицински център за водни процедури, закрит и открити плувни басейни с минерална вода, тенискорт, кегелбан, фитнесзала. Профилакториумът е отлично място за почивка и провеждане на конференции и семинари. В местността Попови ливади в Пирин планина над Гоце Делчев има всички условия за планински туризъм, като настанителната база е представена от намиращи се в добро състояние почивни станции, бунгала и вили.
Туризмът е приоритетен отрасъл на икономиката в Пиринския край. За много от общините в региона селският и другите форми на туризъм се явяват алтернативен източник за развитие и повишаване доходите на местното население. Специално внимание обаче трябва да се отделя на подобряването на общата инфраструктура и разработването на специализирани туристически услуги. Трябва да се организират комплексни проучвания на източниците на минерални води в Пиринския край и въобще в цялата страна с оглед тяхното превръщане в туристически ресурс за светло бъдеще на една славна, но много търпелива, даже бих казал траежлива и издръжлива нация.
За бога хора помогнете си сами, но как ? Нека всеки прочел тази статия да се замисли и да прецени на фона на всички тези природни дадености – дар от бога, къде трябваше да се намира нашата България в момента.?? Какви грешки допуска всеки един от нас индивидуално като гражданин на тази държава? Към какво трябва да се стремим и как да го постигнем? Коя е правилната посока?

Не би трябвало да съществува израз като този:
„България е Швейцария на балканите” ?
А трябваше швейцарците да казват:
„Швейцария е България в Алпите” !!!